ПОСТ КОВИД СИНДРОМ и лечението му с ХИПЕРБАРНА ОКСИГЕННА ТЕРАПИЯ

ХИПЕРБАРНА ОКСИГЕННА ТЕРАПИЯ

ПОСТ COVID-19 синдромът е съвкупност от симптоми, описани за първи път при пациенти, възстановяващи се след тежка инфекция от COVID-19. Синдромът се характеризира с когнитивно увреждане, умора и други неврологични симптоми. С течение на времето са натрупани данни за пациенти с леко до умерено изразен по продължителност  ПОСТ COVID-19 синдром. Като се има предвид, че тази пандемия все още се разпространява, а вирусът е все още недостатъчно проучен, има спешна необходимост от търсене на ефективно лечение на пациентите, страдащи от продължителния, инвалидизиращ живота,  ПОСТ COVID-19 синдром.

След наскоро публикувани проучвания, повечето от преболедувалите COVID-19, се възстановяват в рамките на няколко седмици. Въпреки това от 50% до 80% от прекаралите инфекцията имат проблемни симптоми в продължение на 3 месеца след началото на COVID -19. Има информация за наличие на симптоми дори след отрицателни резултати от PCR тестовете за вируса.

Терминологията, използвана за състоянието, включва: „дълъг COVID“, „синдром след COVID“ и „синдром след остър COVID-19“. Този синдром, се отнася за пациенти с леко, умерено до тежко протичащо заболяване. Синдромът може да се прояви след първоначалното възстановяване, след острата фаза на инфекцията. На теория с „дълъг COVID “ може да бъде всеки пациент, който 6 или повече месеци не се е върнал към обичайното си здравословно състояние преди инфекцията с вируса.

Синдромът  ПОСТ COVID-19 е съвкупност от признаци и протича като мултисистемно заболяване (засяга няколко системи на човешкия организъм).

Най-често засегната се оказва нервната система. Неврологичните симптоми са често срещани по време на хоспитализация на болни с COVID-19. При 42% от хоспитализираните неврологичните симптоми са в началото на заболяването. Пациентите се оплакват главно от миалгии (мускулни болки), главоболие, световъртеж, дисгевзия (промяна на вкуса) и аносмия (загуба на обоняние). Само 13% от пациентите са напълно лишени от симптоми след преболедуването. След възстановяване от COVID-19, много пациенти продължават да страдат. Наблюдавани са няколко свързани по между си проблема: продължително възпаление на мозъка (енцефалит), намален приток на кръв към мозъка и автоимунна реакция с производство на антитела, атакуващи собствената мозъчна тъкан.

Според изданието Harvard Health Publishing, Harvard Medical School: „…има  скрити дългосрочни когнитивни ефекти на COVID-19. С неврологични прояви са повече от 40% от пациентите в началото на клиничната картина с COVID. От тях над 30% са имали нарушени познавателни процеси: мозъчно увреждане, причинявайки всеобхватни, но фини когнитивни, поведенчески и психологически проблеми”.

 Основният симптом, съобщаван при повече от половината пациенти, включва когнитивно увреждане, умора и нарушен сън. Скорошно проучване на 84 285 лица, възстановили се от непотвърден или потвърден COVID-19, показва намалена когнитивна функция, изразена в затруднение при обработване на мисли, затруднения при вземане на решения, лоша концентрация и затруднения  при възприемането на информация и др. Този дефицит се мащабира с тежест на симптомите и е очевиден сред пациентите без болнично лечение.

Две основни биологични последствия от COVID-19 могат да играят роля в патогенезата на този синдром:

  • Първият е състоянието на хиперкоагулация, придружаващо острата инфекция. Характеризира се с повишен риск от запушване на малки и големи кръвоносни съдове и поява на микроинфаркти. Неврологичните усложнения могат да бъдат резултат от тези микроинфаркти в централната и  периферната нервна система;
  • Вторият е неконтролиран възпалителен отговор, наречен цитокинова буря. Нашата имунна система представлява съвкупност от клетки и молекули, които за правилно функциониране е необходимо да комуникират помежду си. Един от начините за това е чрез отделяне на различни белтъчни вещества, които ние наричаме цитокини. Това са малки белтъчни молекули, които се свързват с рецептори по повърхността на други клетки. В зависимост от това какъв е вредителят в нашата имунна система съществуват клетки, които могат да насочат отговора в една или друга посока. Цитокиновата буря представлява свръх отговор на определени клетки от имунната система. Основният играч в този случай са макрофагите – клетки, които живеят във всички тъкани на човешкия организъм. Те имат способност да засичат наличието на патогени (вируси, бактерии). Силата на реакцията на макрофагите, отделящи цитокини, зависи от генетични фактори, възраст, общо здравословно състояние и дори годишния сезон. Няколко проучвания, анализиращи профили на цитокини от пациенти с COVID-19, предполагат, че бурята от цитокини е свързана директно с увреждане на белите дробове, мултиорганна недостатъчност и неблагоприятна прогноза на тежък COVID-19.

Микроинфарктите и невровъзпалението са важни причини за локалната хипоксия, и по-специално неврологичната хипоксия. Един от вариантите за преодоляване на хипоксията, намаляване на възпалението на нервната тъкан и индуциране на невропластичност е хипербарната кислородна терапия (HBOT).

Хипербарната кислородна терапия (HBOT) включва вдишване на 100% кислород при налягане над 1 абсолютна атмосфера, като по този начин се повишава количеството кислород, разтворен в телесните тъкани. По време на HBOT, парциалното артериално налягане на кислород (РаO2) надвишава 2000 mmHg, а нивата в тъканите му е от 200 до 400 mmHg. Завишеното налягаяне на  кислородa, активира чувствителните към налягане гени, което води до индуциране на регенеративни процеси, пролиферация и мобилизация на стволови клетки.

 Един от вариантите за елиминиране на хипоксията, намаляване на невро-възпалението е хипербарната кислородна терапия (HBOT).

HBOT се основава на дишане на чист кислород при налягане над 1 ATA, като по този начин многократно се увеличава /до 20 пъти/ количеството кислород, разтворен в телесните тъкани.

Липса на кислород, т.е. хипоксията е една от най-честите причини за появата на множество заболявания, увреждане на клетките и дегенеративни заболявания. Всяко заболяване, протичащо с исхемия (липса на кислород в тъканите) или съпътстващ оток или възпаление се повлиява положително от HBOT. HBOT подобрява оксигенацията на тъканите, така че има положителен ефект  за лечение на синдрома ПОСТ COVID 19.

Комбинираното действие на хипероксия и хипербария може да ангажира регенеративните процеси, включително пролиферация и мобилизация на стволови клетки с антиапоптотични и противовъзпалителни фактори.

Има разработени конкретни  HBOT протоколи за терапия на синдрома ПОСТ COVID 19.

Литература:

  1. Persistent Symptoms in Patients After Acute COVID-19 (PubMed.gov)
  2. Symptom Duration and Risk Factors for Delayed Return to Usual Health Among Outpatients with COVID-19 in a Multistate Health Care Systems Network — United States, March–June 2020 (ncbi.nlm.nih.gov)
  3. The hidden long-term cognitive effects of COVID-19 (Health Harvard Publishing)
  4. The COVID-19 Cytokine Storm; What We Know So Far (Frontiers in Immunology) (162024)
  5. Hyperbaric Oxygen Therapy for Post-COVID-19 Syndrome (HBOTpCOVID) (ClinicalTrials.gov)